Пълен Минус!
Не харесваше чертите на лицето ми -
все минуси… И нисък бил ми ръстът.
Много минуси в косата ми преплетени:
Стърчи. И не е черна. Не е гъста.
Пълен минус съм – и малко общо кратно
на измамната му интровертна нежност.
А в задачата се пита: „Как се смята,
че съм длъжна да го чакам в неизвестност?”
Аз не вярвах в уравнения до скоро,
но семейната черта е неизбежна…
Като брат си смята: вади ме пред скоби,
и превръща ме в боклук; във хикс, във грешка!
… И ме гледаш днес през рамото си, драги!
Извини ме пак за сметките ми криви -
преди време казах същото на брат ти:
„заслужаваш нещо много по-… красиво?!?!”
Имам минуси за трима – леко грозна;
гръмогласна; непохватна; спя сама…
Съжалявам, че на минуси не носиш.
С тебе как пък съвършения избрах!
… ще си правиш равносметката след време,
не търси от мене злоба или мъст.
Но помни, че минусът на плюс се сменя
щом погледнеш го през
средния ми пръст.
© Лора Димитрова All rights reserved.
