naslajdenie (Диана)
4 2
Jan 19, 2011, 12:32 AM

Пълна празнота 

  Poetry » White poetry
931 0 3

Когато някой се почувства изоставен,

душата му макар и пълна със стремежи...

започва да пустее и да драпа...

Да вярва ли отново?... Или да избяга?

Да скрие ли душевната си болка дълбоко -

там, гдето пълно е със празнота?!

По пътя, който трябва да поеме,

очаква ли я същата беда?

Да тръгне ли напред? Да спре ли?....

... да забоде ли тя отровната стрела

в останалата малка живинка, която всеки миг душата ще напусне?

... тя тръгва...

отново сама.....

отново малко жива в очакването на това,

което онзи пак ù обеща...!

И търси го!

... но докога ли?

Колко пъти може още да остава тя сама?

... и колко още онази малка светлинка

ще тлее във душата на самотната душа...?

© Диана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??