Nov 2, 2007, 1:28 PM

Пърхут

  Poetry
1K 0 8
Пърхут
Аз съм пърхута на твоята глава.
Малки, дребни, бели точки, сипещи се навсякъде.
Никога няма да се отървеш от мен.
Все някоя частица ще остава,
колкото и новаторски шампоани да използваш.
Ти си дупката в мозъка ми (дялът, отговарящ за емоциите).
Аз съм ти първата, неосъзната, но сигурна загуба.
Аз съм препъни камъка, виновницата за нещастието ти,
причината за огромната сметка при психоаналитика.
Горчиво... шибано.
Никога не съм искала да страдаш наистина...
Явно е хронично, казват, заболяване.
По дяволите, отиди на дерматолог.
Писна ми и аз да страдам, пък и малко ми остана.
Не мога безкрай да се ръся... от твоята глава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери All rights reserved.

Comments

Comments

  • Като изключим силно въздействащото сравнение с "Пърхут" , идеята нататък ми харесва, особено в последното изречение:

    "Не мога безкрай да се ръся... от твоята глава."
  • Ами аз си падам леееко по изрудщини и така Дебилска му работа...
  • Стихът ти е дебилен! Сигурно затва ме изкефи!
  • Радвам се, че ви харесва ;]
  • ХА-ХА!!! Супер

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...