Feb 1, 2007, 12:52 PM

Първа и последна среща

  Poetry
1.1K 1 3
Аз помня първата ни среща,
ти също помниш я, нали?
Една такава нежна и небрежна,
невинна като първите любовни дни.
Аз помня как се гледахме - с пламък в очите - страстно
и стискахме ръцети си, вървейки гордо, щастливи
от чувството - в сърцата ни - прекрасно.
А виждаш ли последната ни среща?
Тя не е от страст, а от сълзи гореща.
Гледаме се с болка, мъка, отчаяние...
И си измисляме пред всички други оправдание.
Сега ръцете ни са разделени
и вървим не горди, а някак уморени, натъжени.
А от чувството в сърцата ни не бе останала никаква следа,
само споменът остана - спомен за онази първа и последна среща,
останала в паметта на две сърца!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христиана All rights reserved.

Comments

Comments

  • просто е невероятно!голям талант си!
  • Редакцията е направена! Мерси за коментарите на мойто диамантче и на Креми!
  • Излишно е май да казуам стахотно е! Това ми е фавнорит сред сегашните ти произведения! Грехота е, че никой още не ти е оставил коментар, но пък съм горда, че съм първа! Браво само така поздравче кисче и хугче !

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...