Jun 7, 2013, 7:58 AM

Първа любов

  Poetry » Love
630 0 0

Когато розата цъфтеше

и беше рано пролетта,

в моето сърце растеше

непознато нещо - любовта.

 

Като го видях за първи път

намерих се в райски кът.

Прегръдка той ми подари

и сърцето ми в клетката плени.

 

Обикнах аз от все сърце

това русокосото момче,

но той своята любов не ми дари

за дълбоките ми чувства да се отблагодари.

 

Така се раздели райският ни кът

и всеки продължи по своя път,

но първата любов никога не се забравя,

макар в сърцето дълбоки рани да оставя !

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Сапунова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...