Apr 7, 2008, 3:44 PM

Първа обич

  Poetry » Love
731 0 5
Първа обич е незабравима,
недей забравя сладкия и глас.
Сърцето в щастие кога прелива,
скъп спомен е до сетен час.

Когато слънцето се скрива
и черен мрак отвред пълзи,
ти дълго-дълго не заспивай
и своята любов пази.

Щом в теб загнезди се тъгата
и виждаш, че любим не си,
вдигни високо ти главата
и друга обич потърси.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Т All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...