Беше хубава вечер. И светла.
Пълнолунна, с лилава основа.
На звездите смълчани приветът
бе намигване, като на своя!
Всичко беше изпипано точно.
Маникюр, педикюр, облеклото...
Е, и глътка кураж взех нарочно!
Всяка стъпка вървеше по ноти.
Появи се снагата му в здрача,
стройна сянка пред него вървеше,
“Сякаш кипри се, докато крачи!” –
регистирах... но вече стоеше ...