Първа среща
Беше хубава вечер. И светла.
Пълнолунна, с лилава основа.
На звездите смълчани приветът
бе намигване, като на своя!
Всичко беше изпипано точно.
Маникюр, педикюр, облеклото...
Е, и глътка кураж взех нарочно!
Всяка стъпка вървеше по ноти.
Появи се снагата му в здрача,
стройна сянка пред него вървеше,
“Сякаш кипри се, докато крачи!” –
регистирах... но вече стоеше
срещу мене и мигаше често.
Онемяла, не трепвах, не шавах
и дори и не мислех за нещо,
просто статуя бях, за забава -
като смешка - на просяка-скитник,
който с крива беззъба усмивка
Й намигна по мъжки, нескрито,
и се скри във алея-извивка...
Да, познанството беше от Нета!
Да, разменяхме даже и снимки!
Отговарям ви честно, поети.
Още втриса ме тая картинка!
© Нелиса All rights reserved.
