Първата сълза
Първите слънчеви лъчи
Огряват и този малък кът,
Където отдавна моите очи
Заплакаха за първи път.
Все още там стоеше
Цветето, което аз държах,
Увехнало, напомняше ми как болеше,
Как плачех и да се овладея не можах.
Там беше и старият хартиен лист –
Измачкан, захабен,
Издраскан с думи, но и някак чист,
Запазил болката от онзи ден.
И камъкът си беше там,
Все още пазещ първата сълза,
Чакаше ме той отново сам,
Търсещ моя плач сред свежата роса.
Отново там съм аз,
Сякаш минал беше просто миг,
Все още чувам разплакания глас,
На нараненото дете безпомощния вик.
Стоя и гледам как вълните,
Разбиват се в моята стена,
Сякаш искат да отмият те сълзите,
Да успокоят ранената душа.
Но първите сълзи вечно ще ги има,
Вечно ще ги помня аз,
Пролет, лято, есен ,зима,
Всеки ден, минута или час!
© Деси Борисова All rights reserved.
