Mar 1, 2008, 7:41 PM

Първомартенско

  Poetry » Other
1.1K 0 24
  

                                                                  

                                   Зачеркнах зимата, но не астрономически.

                                   В душата си аз сложих и черта.

                                   Пристигна Март. Посрещнах го езически.

                                   Тъй както се посреща пролетта.

                                   Сама съеших бялото с червеното.

                                   Сама си ги нарекох за късмет.

                                   Усуках ги. Отдавна аз и времето,

                                   усукани в едно вървим напред.

                                   И се получи мартеница - чудо.

                                   За здраве, за любов, за благодат.                            

                                   Зачеркнах зимата и пролетта събудих.

                                   И няма вече връщане назад.

                                  

                   Честита Баба Марта! Бъдете бели и червени, весели засмени!

                               

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Шейтанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...