1.03.2008 г., 19:41

Първомартенско

1.1K 0 24
  

                                                                  

                                   Зачеркнах зимата, но не астрономически.

                                   В душата си аз сложих и черта.

                                   Пристигна Март. Посрещнах го езически.

                                   Тъй както се посреща пролетта.

                                   Сама съеших бялото с червеното.

                                   Сама си ги нарекох за късмет.

                                   Усуках ги. Отдавна аз и времето,

                                   усукани в едно вървим напред.

                                   И се получи мартеница - чудо.

                                   За здраве, за любов, за благодат.                            

                                   Зачеркнах зимата и пролетта събудих.

                                   И няма вече връщане назад.

                                  

                   Честита Баба Марта! Бъдете бели и червени, весели засмени!

                               

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...