1.03.2008 г., 19:41

Първомартенско

1.1K 0 24
  

                                                                  

                                   Зачеркнах зимата, но не астрономически.

                                   В душата си аз сложих и черта.

                                   Пристигна Март. Посрещнах го езически.

                                   Тъй както се посреща пролетта.

                                   Сама съеших бялото с червеното.

                                   Сама си ги нарекох за късмет.

                                   Усуках ги. Отдавна аз и времето,

                                   усукани в едно вървим напред.

                                   И се получи мартеница - чудо.

                                   За здраве, за любов, за благодат.                            

                                   Зачеркнах зимата и пролетта събудих.

                                   И няма вече връщане назад.

                                  

                   Честита Баба Марта! Бъдете бели и червени, весели засмени!

                               

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....