Първомартенско небе

Poetry

635 1 4

Това небе неистово ме блазни

със свойта широта и цветове.

О, Боже, явно тук съм не напразно –

миг волност вкусвам, чист от страхове!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

anabel7 (Албена Димитрова)

Колко много си казал в няколко реда... Поздравления, Дани!

2020-03-05T19:56:59+02:00
dansyto (Данаил Таков)

Честит Празник, Краси, Светле! Поздрави!

2020-03-02T23:56:30+02:00
contessa (Светла Асенова)

Дани... 🙂

2020-03-02T10:36:46+02:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Хареса ми твойто небе, Дани!

2020-03-02T02:45:25+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0