Много ми липсваш, но ще се справя,

не се тревожи, не ме мисли,

след година, две, век ще забравя

за това, че с теб приятели сме били.

Още повече липсваш, сърцето се свива,

когато си наоколо, силно боли.

През сълзи даже с теб бях щастлива,

как за дни така си се променил?!

Скри ли се просто? Маска ли сложи?

Та защо ти е да се криеш от мен?!

Тръгването си от теб безкрай отложих,

но ето че за всичко идва ден...

Ти искаше да ме научиш "НЕ" да казвам,

да не бъда стъпало за всеки мечтател,

тъжно е, но се оказва,

че първото истинско "НЕ" е за тебе, приятелю!