Вгледан в небосклона.
търся най-красивия пейзаж.
Да го нарисувам.
Нищо не намерих,
докато не мина ти.
Така пред мен изгря
най-прекрасният пейзаж.
Най-красивата мечта -
в твойте пъстри очи.
Пъстър свят намерих там.
Поляна с пролетни цветя -
красят те моето сърце.
© Драгомир Костадинов All rights reserved.
Но все пак не вземай толкоз насериозно мнението ми!Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
