Път без посока...
Остави ме на пътя без посока,
самичка нощем да сънувам
сънят, (или пък истина жестока)
за онзи миг, във който се сбогуваш,
замлъкнал със последния ти звук,
разпаднал се във погледа ми тъжен.
Ти тръгна си и няма да си тук
някога, когато си ми нужен...
Животът ми превръща се в сълзи
събирани по теб във нощи тихи,
дъждът от тях по теб дали вали,
спокоен ли си в изгрева на дните...
За мене вече утро не дойде
и розата в сърцето не разцъфна,
а мислите ми ... птици без криле
премръзнали се скитат без прегръдка...
Но в този студ, родена в тишина,
утеха непозната получавам.
По пътя без посока ще вървя
към утрото, което заслужавам...
© Биляна Битолска All rights reserved.
