Път и истина
Пътят починал от нас, изстинал,
с израз надежден, невинен,
с вик, пленен от умора и нега,
поглед от студ - раздрал и ридал,
и върху обвивка на обвивката ни,
сякаш ум обрекъл орисно-гибелно.
Пътят починал неметен и немит,
на хартия чертан - отлетяла,
сред хаос от таланти стърчал.
Търсим го у нас. Той нахалост мълчи.
Странно, блестящо Пътят ни гледа,
свят му се завива през сълзи,
а в белите брези времето е спряло
и в хиляди очи мъдрост е изтляло.
с израз надежден, невинен,
с вик, пленен от умора и нега,
поглед от студ - раздрал и ридал,
и върху обвивка на обвивката ни,
сякаш ум обрекъл орисно-гибелно.
Пътят починал неметен и немит,
на хартия чертан - отлетяла,
сред хаос от таланти стърчал.
Търсим го у нас. Той нахалост мълчи.
Странно, блестящо Пътят ни гледа,
свят му се завива през сълзи,
а в белите брези времето е спряло
и в хиляди очи мъдрост е изтляло.
© Мариола Томова All rights reserved.
