Jun 29, 2011, 10:34 PM

Път към Вселена

  Poetry » Love
863 0 0

 

Колко кратък е пътят до теб,

а аз вървя цяла вечност...

Колко прав и гладък е той,

а краката ми от умора отмаляха.

 

Колко още път да извървя,

колко - не мога и не зная,

пред очите си ми всеки ден,

а пътят до сърцето ти е безкрая.

 

Аз съм пътник към Вселена,

трябва бързо този път да извървя

и при теб скоро да пристигна

с очи и душа пълни със светлина.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Дочева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...