Колко кратък е пътят до теб,
а аз вървя цяла вечност...
Колко прав и гладък е той,
а краката ми от умора отмаляха.
Колко още път да извървя,
колко - не мога и не зная,
пред очите си ми всеки ден,
а пътят до сърцето ти е безкрая.
Аз съм пътник към Вселена,
трябва бързо този път да извървя
и при теб скоро да пристигна
с очи и душа пълни със светлина.
© Ирена Дочева All rights reserved.