Jun 9, 2009, 6:06 PM

Път към звезди

  Poetry » Love
637 0 6

Няма да ми стигне 
да си ми само приятел.
Нито да си малко влюбен в мен.

Щом съм с теб, то е завинаги.
Докато дишам, да обичам теб.

Тесен е пътят, но той е за двама.
Друмът широк е за дребни души.
Винаги зная кой път да хвана.
Този, който отляво тупти.

Няма да ти стигне
да те теша само.
Ще те давят думите без мен.
Само аз да ти бъда любима,
ще ти стигне за всеки наш ден.

Пътят е един, и все така за двама.
Другият свършва в коварства, лъжи.
С теб ще е пътят ни дълъг.
Ръка за ръка, път към звезди.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...