May 8, 2008, 4:00 PM

Пътечке, в детството позната 

  Poetry » Love
711 0 19

 

Пътечке, в детството позната,
вземи ме и ме отведи
до бреговете на реката
с кристални бисерни води!

Над вИровете й стаени
в покой дърветата стоят,
а бързи, пъргави пъстърви
в игриви бързеи сноват.

По бреговете й зелени
аз идвам не за риболов,
а за надеждата - да срещна
отново своята любов!

Разказват, кучетата имат
в живота си единствен час,
във който, ако ги погалим,
завинаги се влюбват в нас.

Не само те - и аз съм имал!
Когато стадото пасях,
хлапак, почти без мъх над устните,
тук на брега се заиграх.

В бял панталон, с червена блуза,
върху косите с бял каскет,
тя спря над мен и се усмихна,
и каза ласкаво: "- Привет!"

Аз я загледах във почуда,
със възхищение и страх.
Тя ме погали и целуна,
а аз от радост отмалях.

Изглежда дълго ще живея,
щом моментално не умрях!
Тя ме целуна и отмина
и повече не я видях.

И постепенно я забравих.
Ала, когато станах мъж,
небето, като удър с мълния,
ми я припомни изведнъж.

И аз се хвърлих да я търся.
Коя бе тя, каква бе тя?
Щастлива, с мен се пошегува
и като птица отлетя!

И не разбра, че ме обсеби
по начин толкова жесток -
осъждайки ме да я търся
във вечна жажда за любов!

И аз ту тръгна, ту се върна,
и обикалям този бряг,
в надежда празна - да я зърна
където нявга я видях!

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Чудесно стихотворение. Преживяно е, и толкова живо )
  • Приказно хубаво!!!
  • Браво, Ангар!!! Поздрави!!!
  • Благодаря за удоволствието да прочета този прекрасен и мъдър стих!Прегръщам те!
  • Ангар шшт да не чуе дявола.Нещата са съвсем различни. Не ми пречи да харесвам нещо хубаво, дори когато има други "моменти" , които не са приятни.


    и наистина ми хареса... амо много... Поздрав!
  • Благодаря ти, Мая - не само за труда който си положила да го прегледаш и пуснеш, но и че веднага си му направила и първия отзив! И на теб, Смешко - това че си ми направил такъв отзив приемам, че сме загърбили и забравили обидите, които някога си разменихме! И на вас Ваня, Маги и Илиана - благодаря! И на всички останали, които казвате, че стихотворението ви е харесало! То е написано точно преди 30 години! И това, че и днес се харесва, и то - съдейки по отзивите - и на млади и съвсем млади хора, показва, че по душевност все пак поколенията не се различаваме много!
    Благодаря ви!

  • Прекрасно!!!
  • Страхотен стих!
  • Поздрав!
    Много ми хареса!
  • Чудесна поетична история!
  • Нямам думи да опиша чувствата, които провокира в мен докато четях!Поздрав!
  • Изглежда дълго ще живея,
    щом моментално не умрях!

    страшен си, Ангар!
  • Аз онемях...
    Страхотен стих!
  • Много се надявам, това красиво стихотворение, да е плод на въображение и поетичен плам, защото ако е истина би било още по-тъжно. Но пък е много красиво... И все пак нали хората казват - по-добре да загубиш любовта, отколкото никога да не я срещнеш!!! Искрен поздрав!!!
  • Чудесно!Тъжно,но много хубаво.
  • Ех...................!
    натъжи ме...Ангар...
  • Хубав стих! Поздрав!
  • "Разказват, кучетата имат
    в живота си единствен час,
    във който, ако ги погалим,
    завинаги се влюбват в нас."


    и финалния куплет...




    Хареса ми!
  • хем усмихва, хем замисля, хем натъжава. много хубаво, Ангар!
Random works
: ??:??