Oct 4, 2013, 10:15 PM

Пътека

  Poetry
1.2K 0 1

Една есенна пътека

Цветно-обагрени, нападали листа

Сгушени на топло диви кестени

В далечината дърво

Дърво, нашарено в червено

Червено, приканващо към себе си

Толкова силно дърво, забрава няма...


Малка ръка, докосваща кестените

Ръка, унесена в забравата на есента

Поглед, търсещ утехата на пътеката

Утехата и усещането за пътуване

Тиха радост от полъха на сезона...

 

Не спирай, не свършвай, сезон.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Без име All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Не спирай, не свършвай, сезон."Хареса ми!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...