Feb 18, 2009, 7:29 PM

Пътеката вярна

  Poetry » Other
950 0 3

Пътеката вярна

 

Към пропаст бързо се стига –
пристрастяващо,
омайващо лесно.
Трудното е нагоре.
Пътеката вярна
все търсим ли, търсим…
Една се оказва лъжлива,
другата пък – трънлива.
Вълните и те –

ту ни прегръщат,
ту на брега ни с ярост
затръшват…
Един живот понякога

не стига
да намерим верния път.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветана Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...