По сърце 
дирите са още пресни, 
по душа 
стъпки все така кървят, 
по мечти 
вихри бесни, 
сбират спомени,
облаци от тях творят.
В мечти изсушени, 
тракат изсъхнали сърца,
по душа изпилени 
шумни се търкалят там.
Души са ни пътеки,
сърца са стъпала,
към небе с любов поели
мечти подреждат там.
Сбъднати 
не сбъднати 
павират път на съдба.
Там са вечери,
там са утрини 
родени в грях! 
Там е на сърце поема, 
пътека по душа е там от нас.
По сърце дири не вехнат!
По душа стъпките стоят!
На мечти ветровете,
разнасят аромата на нощта!  

Максим Велков