Пътища
По затлачените булевардни улици
пълзят пустинни фарове,
а нажежените светулки чули са
шепота на влюбени гларуси…
По пътищата към сърцето ти
влачат се късчета лед,
в очите скреж блуждае
и вкочанена е душата на един поет…
По млечния небесен път -
спирки на раздори и копнежи,
ранена е невинната ти плът
под ударите на съдбовните валежи…
© Радосвета Петрова All rights reserved.