Aug 22, 2008, 7:20 AM

Пътища 

  Poetry » Other
637 0 3

Някакво тайнство на пътища, тръгващи
в синкава нежност на утринен хлад -
бели, опасни, в пространството бързащи -
вика ме в спомен с гласа си познат.
Тръгвам! По устните с вкус на отрова
тънка усмивка ехидно пълзи -
аз съм си същата, дрехата само е нова
и ме променя, но тази промяна горчи.

© Ирена Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??