22.08.2008 г., 7:20 ч.

Пътища 

  Поезия » Друга
620 0 3

Някакво тайнство на пътища, тръгващи
в синкава нежност на утринен хлад -
бели, опасни, в пространството бързащи -
вика ме в спомен с гласа си познат.
Тръгвам! По устните с вкус на отрова
тънка усмивка ехидно пълзи -
аз съм си същата, дрехата само е нова
и ме променя, но тази промяна горчи.

© Ирена Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??