Колко дълъг път до тук извървях
и колко ли още остава?!...
Асфалтиран, павиран, дори разкопан,
а понякога аз го прокарвам.
Колко крайпътни срещи случайни,
колко избори на кръстопът.
Понякога грешни. Завой, отначало
тръгвам с надежда по новия път.
Когато умората ме налегне,
и сърцето поиска да спрем,
ще отбия в страни и ще си полегна,
в мрака под звездното нощно небе. ...