liusito (Людмила Стоянова) liusito (Людмила Стоянова)
1 56
Mar 4, 2012, 12:56 PM

Пътник

945 0 1

Релси звънят в покоя на съня ми.

Колелата се движат бясно,

но аз не мога да излезна от релсите.

Не мога да спра на спирката със 

златното фонтанче. 

Да хвърля монета - за късмет,

и да си пожелая нещо.

До потопя сетивата си 

във живота и да взема всичко.

Нямам толкова място...

Гледам през прозореца -

експресът не спира.

Металната кутия притиска сърцето ми,

но аз знам, че пътят има смисъл.

Нямам билет...

Нямам багаж...

Нямам посока, но

някой горе знае...

Знае, че за всеки  пътник 

има място... има причина,

има надежда....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Стоянова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0