Mar 4, 2012, 12:56 PM

Пътник 

  Poetry » White poetry
725 0 1
Релси звънят в покоя на съня ми.
Колелата се движат бясно,
но аз не мога да излезна от релсите.
Не мога да спра на спирката със
златното фонтанче.
Да хвърля монета - за късмет,
и да си пожелая нещо.
До потопя сетивата си
във живота и да взема всичко.
Нямам толкова място...
Гледам през прозореца -
експресът не спира. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??