Тягостна есен.
Дъжд ръми и ръми.
Броди унесен
сред червените вишни.
Сняг бял под краката му.
Натежали очи.
Изпъкват на пътя
червените вишни.
Лице отмаляло
от жажда и хлад.
Сърце закопняло
за път към дома.
Умираща есен.
Настъпваща зима.
Сред червените вишни
никой не скита.
© F. G. R. All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
