Тягостна есен.
Дъжд ръми и ръми.
Броди унесен
сред червените вишни.
Сняг бял под краката му.
Натежали очи.
Изпъкват на пътя
червените вишни.
Лице отмаляло
от жажда и хлад.
Сърце закопняло
за път към дома.
Умираща есен.
Настъпваща зима.
Сред червените вишни
никой не скита.
© F. G. R. All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
