Пътуване до Марс
Всяка извървяна крачка,
протегната към необятна цел.
Всяка трудна пречка,
всеки опит в нас се вплел...
А ние маршируваме в колона
и лети свободна всяка наша част.
Така пречупихме затвора,
така достигнахме до Марс.
Пътуването беше тежко.
Разделяхме се с всичко старо.
Порастването не е лесно,
макар и вече преживяно.
Очите ни се взираха към небосклона,
а устните отекваха безгласно.
Вярата към новото ни беше непреклонна.
Вярата за нещо истинско, прекрасно.
Изхвърлихме товара от свойте рамене,
почувствахме се по-леки от гравитацията.
Впуснахме се в неочаквано пътуване
към нова и странна цивилизация.
Тръгнахме крехки и неопитни.
Летейки, мечтите ни израстнаха.
Станахме будни и стоплени,
когато хората пораснаха.
Стигнахме, посрещнати гостоприемно,
хванати с марсианци за ръка.
Пристъпвайки към нещо дръзко, нечовешко,
посрещахме собствената си съдба.
Кога ли хората пораснаха?
Кога и люлката им стана тясна?
Кога мечтите им прераснаха
в реалност така жадувана и страстна?
© Милена Йорданова All rights reserved.
