Пътуване към кръста
Животът – куче, кучето – живот!
За него къс месо не ни достига.
И хоризонтът заприличва ни на брод,
а не на кратер над вулкани мигащ.
Но майката останала сама,
дете единствено на сатана дарила,
прегръща мъката, превърната в злина,
остатъкът от дните й убила...
Пътува тя безцелно в океан –
студен и сив, напомнящ огледало.
И отразен викът й се завръща ням
към своето несбъднато начало.
Животът – куче, кучето – живот,
за всекиго нечакана Голгота.
Преследва лаят му последния възход
към кръста, извисил се над кивота.
© Младен Мисана All rights reserved.
