Пътуване в детството
За кой ли път романа на живота си прелиствам… Недописан.
В началните му страници навярно същността си ще открия.
В прегръдката на мама, без която все не можех да заспивам.
(Не беше ли до мене тя, в завивките сълзичките си триех.)
И в гълъбовосиния, вглъбен или зареян взор на тати.
В ръката му с цигарен дъх, с която ми разтриваше челцето.
В пострадалото птиченце, намерено безпомощно в тревата,
което излекувах и за сбогом ми помаха от небето.
В телцата - крехкодишащите пухчета – на пиленцата малки,
притискащи се в детските ми длани, топлинката да поемат.
В блаженството на котката, промъркваща щом нежно я погалвах.
В шейничката, с която ме пързаляше сестра ми в снежно време.
В старицата прегърбена и немощна, от близки изоставена.
На улицата срещнех ли я, чантата ѝ носех до дома ѝ.
И в онзи фантастичен млад чудак, чието име съм забравила.
Люлееше ме в парка, разказвач бе на историйки, омаен.
В неделя предиобед ме завеждаше на кино непременно -
ах, колко забавлявахме се с Болек и другарчето му Лолек!
Той правеше ми снимки, ала негова в албума не намерих.
И после се изгуби… Но защо ли още помня го? Защо ли?...
Албена Димитрова
18.1.2022.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.
