30.08.2022 г., 7:02 ч.  

Пътуване в детството 

  Поезия » Оди и поеми
653 3 11

За кой ли път романа на живота си прелиствам… Недописан.

В началните му страници навярно същността си ще открия.

В прегръдката на мама, без която все не можех да заспивам.

(Не беше ли до мене тя, в завивките сълзичките си триех.) 

И в гълъбовосиния, вглъбен или зареян взор на тати.

В ръката му с цигарен дъх, с която ми разтриваше челцето.

В пострадалото птиченце, намерено безпомощно в тревата,

което излекувах и за сбогом ми помаха от небето.

В телцата - крехкодишащите пухчета – на пиленцата малки,

притискащи се в детските ми длани, топлинката да поемат.

В блаженството на котката, промъркваща щом нежно я погалвах.

В шейничката, с която ме пързаляше сестра ми в снежно време.

В старицата прегърбена и немощна, от близки изоставена.

На улицата срещнех ли я, чантата ѝ носех до дома ѝ.

И в онзи фантастичен млад чудак, чието име съм забравила.

Люлееше ме в парка, разказвач бе на историйки, омаен.

В неделя предиобед ме завеждаше на кино непременно -

ах, колко забавлявахме се с Болек и другарчето му Лолек!

Той правеше ми снимки, ала негова в албума не намерих. 

И после се изгуби… Но защо ли още помня го? Защо ли?...

 

Албена Димитрова

18.1.2022.

София.

© Албена Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Светланче, благодаря ти за сърчицето и високата оценка!
    Здрава и благословена бъди!
  • Благодаря ви за хубавите думи и високи оценки, Доче, Вальо, Тъжен лирик, Светле!
    Безжичен, наистина между наука и изкуство има много силна връзка и древните са го разбирали. Разбираше го и майка ми и се погрижи от шестгодишна да започна да свиря на пиано, което не ми пречеше да съм отлична ученичка и първенец в олимпиади по математика и химия, както и лауреат на конкурси по пиано. Благодаря ти за обстойния коментар.
    На всички вас желая здраве, любов и вдъхновение!
  • Не се забравя детството! Най-вълшебната част от живота ни!
    Благодаря за удоволствието, Албенка! ❤️
  • Хубаво е.
  • Пътешествие към сезона на безгрижието. Поздравления!
  • Албена, аз не съм специалист. Тук има корифеи в тази област - на първо място Майстора, но и Ванилин Гавраилов, и лека му пръст, В. Чернев! Просто в моето семейство много се четеше и се обожаваше българската литература. И литературата като едно от най-древните изкуства, заедно с математиката. Та затова видя ли, или прочета неща интересно, ми прави впечатление! Така беше и с това стихотворение.
    Впрочем в древността, доколкото съм чел, всички математици са били и поети.
  • Благодаря ви, скъпи приятели и колеги, за топлите коментари и високи оценки. Елче, Младене, благодаря ви за сърчицата! Радвам се, че моите детски спомени са събудили и вашите...
    Безжичен, абсолютно си прав!
    Дългият четиристъпен стих винаги ми отнема най-много време и умствена енергия. Истинско предизвикателство си е, но аз обичам "високите летви". Още повече реших, че този дълъг стих подхожда на съдържанието на творбата. Благодаря ти, че оцени сложността на поетичната задача и успешното справяне с нея.
    На всички желая от сърце здраве, любов и вдъхновение !
  • Върна ме в детството и ме натъжи, много силно и топло стихотворение, браво, Бени!
  • Тези стихотворения с много дълги стихове в отделните куплети или строфи си изискват сериозно поетично майсторство. Много хубаво стихотворение. Браво!
  • Скъпа Бени,
    Поднасяш ни прекрасен и майсторски написан стих, който силно ме развълнува.
    Благодаря ти от сърце за тази своеобразна поетична машина, с помощта на която ме върна в детството сред рой спомени!
  • Прекрасен носталгичен стих! Много ми хареса!
Предложения
: ??:??