Пътуване в детството
За кой ли път романа на живота си прелиствам… Недописан.
В началните му страници навярно същността си ще открия.
В прегръдката на мама, без която все не можех да заспивам.
(Не беше ли до мене тя, в завивките сълзичките си триех.)
И в гълъбовосиния, вглъбен или зареян взор на тати.
В ръката му с цигарен дъх, с която ми разтриваше челцето.
В пострадалото птиченце, намерено безпомощно в тревата,
което излекувах и за сбогом ми помаха от небето.
В телцата - крехкодишащите пухчета – на пиленцата малки,
притискащи се в детските ми длани, топлинката да поемат.
В блаженството на котката, промъркваща щом нежно я погалвах.
В шейничката, с която ме пързаляше сестра ми в снежно време.
В старицата прегърбена и немощна, от близки изоставена.
На улицата срещнех ли я, чантата ѝ носех до дома ѝ.
И в онзи фантастичен млад чудак, чието име съм забравила.
Люлееше ме в парка, разказвач бе на историйки, омаен.
В неделя предиобед ме завеждаше на кино непременно -
ах, колко забавлявахме се с Болек и другарчето му Лолек!
Той правеше ми снимки, ала негова в албума не намерих.
И после се изгуби… Но защо ли още помня го? Защо ли?...
Албена Димитрова
18.1.2022.
София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
