Пътуване в небитието

Сини сенки пътуват в безкрая,
бял воал от умрели мечти.
Поглед блед и до болка отчаян,
две очи неизбежно сами.

Тиха нощ ,а луната се смее
нежна музика, ангелски глас.
Злото кротко в мъглата немее,
скрило в скута си дивата страст.

Но затворен във бялата стая,
хем си тъжен, хем малко щастлив.
И се чудиш, дали тук е Рая
или сънят ти е райски красив?