Mar 22, 2013, 8:49 PM

Пътя на душата

  Poetry » Other
504 0 0

И ето, този ден дойде,

душата ми лети към небесата,

глас нежен тихо я зове

и тя го следва в тишината.

 

Възнася се високо във простора,

жадувайки да види светлина,

обикаля цялата вселена

и чувства се свободна и сама.

 

Лети, лети душата ми, не спира,

иска да намери радостта,

питам я къде отива:

''Да се слея с вечността''.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...