Родена от някъде. Да! От сърцето.
Създадена от спомени мили,
блясъка пази от времето, в което
щастлива била съм в годините отминали.
Стигнала мястото, откъдето
думи любовни за теб мълвях
и в буца жестока се превърна,
и за миг болезнено онемях.
Издигна се високо, изход да търси -
сълза, от спомени родена.
В очите ми своето спасение намери
и отрони се от тях уморена.