Nov 28, 2019, 12:15 AM

Пътят на ехото

  Poetry » Other
633 0 3

Чувам ехото над канарѝте –

глъхне сякаш в крясък на орел.

Мъхове и лишеи се сплитат

в паяжина. Въздухът е смел,

пълен с кислородени озони.

Само нейде мярва се врабец.

Вятър силен ехото догонва,

блъсва го във синьото небе...

То се връща с екот, многократно,

с музика от близката скала.

Колко му е да се върне на обратно! –

Ехото с пораснали крила...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...