Работник
Той става рано, в четири без пет,
очите мие с ледена вода.
Не се ядосва на света проклéт,
приема тихо своята съдба.
На спирка малка автобуса чака,
да го закара в " кошера" завод.
Цигара първа пали в мрака
и мисли пак за чудото живот.
Колата за боклука трополѝ,
като за разпит фарове блестят.
"Хей, ти! Сега щастлив ли си? Кажѝ!
Работник стана! Не превзе светът?"
Служебният транспорт пристига,
човекът зад волана го подкáня...
На топло сяда и това му стига.
Денят започва... Нов, а без промяна.
Той става точно в четири без пет.
Не се оплаква! И това му стига.
Живот - научен наизуст куплет
от много, много стара книга.
© Хари Спасов All rights reserved.
