Работник
Той става рано, в четири без пет,
очите мие с ледена вода.
Не се ядосва на света проклéт,
приема тихо своята съдба.
На спирка малка автобуса чака,
да го закара в " кошера" завод.
Цигара първа пали в мрака
и мисли пак за чудото живот.
Колата за боклука трополѝ,
като за разпит фарове блестят.
"Хей, ти! Сега щастлив ли си? Кажѝ!
Работник стана! Не превзе светът?"
Служебният транспорт пристига,
човекът зад волана го подкáня...
На топло сяда и това му стига.
Денят започва... Нов, а без промяна.
Той става точно в четири без пет.
Не се оплаква! И това му стига.
Живот - научен наизуст куплет
от много, много стара книга.
© Хари Спасов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Майсторе! Това съм аз! Този, който вече двадесет години потъва през порталът... Но аз се радвам, че все пак, ще оставя след мен " Слонко и Змейко". Моята Ейприл, преминала " Страшният път" . Моят Любознайко, със синята пижамка..Оцапан целият с шоколад.. Аз живея с тях! Дишам с тях! И нищо и никой, не може да ми ги отнеме!
-
Сърдечно благодаря,Майсторе! Благодаря,Валя!
-
Браво, Хари! Радва ме твоето творческо израстване. Безупречен петостъпен ямб (само с едно нарушение), кръгова композиция, добри попадения са финалната метафора и антитезата в предходната строфа, в аритмичния стих.
Когато смелите мечти се изпарят, остава една тъжна картина. Апатията, безропотността няма да докарат нищо ново на хоризонта.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
