Радой и неговия герой
Радой и неговия герой
Прости, Боже, дядо Тошо!
В новия перфектен строй
не остана нищо лошо,
след като... умря Радой.
Игото бе отменено...
и баташкото клане.
Но главите разпилени
няма кой да събере.
Неолиберален стана
гражданският ни модел,
след табута и забрани –
границите нямат тел!
Левът ни не го вълнуват
бели, дунавски вълни.
Безрадецки дрейфуващ –
абордажно се крепи.
Хлъзгани по мед и масло
(даже вносен маргарин) –
икономика, отрасли...
сринаха се до комин.
Управляват ни честито
най-бездушните злодеи,
хвърляйки ни прах в очите...
пак от „оня“ мавзолей.
Сбърчили чела сурово –
трудим се, а вместо хляб
леят ни свинец оловен –
ботевският лек за глад.
Чезнем със летална стъпка,
имитирайки хоро...
Няма кой да ни натърка
с „чушки“ третото око.
Прости, Боже, дядо Тошо!
То, при днешните „герой“ –
как би надживял кодоша
с цял Народ?!... дори Радой.
© Борис Борисов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не само той. Целокупният български народ го заслужава! Дано поне нещичко им уври на тези днешни управници! (Y)
-
Чезнем със летална стъпка,
имитирайки хоро...
Това си е жива находка,подходяща за днешното време,както и цялото произведение!Поздравявам те! -
Само бих добавила:
ЖИВИТЕ НЕ ПОМНЯТ
Мъртвите — бог да прости!
Живите кой да свести?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"В новия перфектен строй
не остана нищо лошо,
след като... умря Радой."