Dec 2, 2010, 4:36 PM

Радостта - заражда се отново

  Poetry » Other
575 0 0

РАДОСТТА - ЗАРАЖДА СЕ ОТНОВО

 

В този свят, смразяващо освирепял,

сънувам  -  ставаме  добри.

Вятърът  ни  люшка  онемял,

телата  ни  -  повдигат  планини.

 

Разказват  се  легенди  -  дори

за чудесата на Стената на плача.

Обединени, днес сме братя и сестри.

Содом - Гомор са заличени от света.

 

Радостта  -  заражда  се  отново.

Планините... повдигат  се  -  сами.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Крисимира Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...