Oct 26, 2011, 1:38 PM

Рай

  Poetry » Other
646 0 7

Рай

 

Къде съм аз сега, тук или там?

Сън  ли е или прокоба,

завладяла моята душа.

Нямам болка, нито страх.

 

Гледам аз, не виждам -

нито баба или дядо.

Дали съм там, или тук?

И търкам си очите с длани.

 

Тъй истинско е това,

за да разбера. Сън ли е, или шега!?

Празно, пусто е, но светло.

Сигурно съм в  Рая или на път за сега!

 

Има още да се трудя

и да върша добри дела,

докато заслужа тази

почест тъй голяма.

 

Да покажат ми Рая

и прекрасни същества!!!

 

(Написано след тежко боледуване и оцеляване - май 2005г.)

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мина Конарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички от сърце!!Тук е Рая и Ада може би и някъде другаде в Неизвестното!Бях се спряла на Пътя така наречения ,,туНел".Описала съм това което съм почуствала с цялото си същество незная!
  • Не бива да бързаме за рая...
    Трябва първо да изпием чашата на живота до дъно и да открием красота и сила вътре в себе си... за истинския рай!
    Сърдечни поздрави!
  • Раят е в сърцето ти!Привет!
  • Мина,наистина е много важно,че си оцеляла, което означава, че имаш още работа тук сред нас!Ще почакаш за Рая и прекрасните същества!Прегръщам те!
  • Бъди здрава, Минка! И най важното си оцеляла... Бъди и винаги вдъхновена, за Рая той е там където се чувстваме щастливи....♥.♥.♥

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...