Рай за откачалки
И накрая, и след края, ще съм непокорна, знай,
и да има, не желая да съм в тъп, сладникав рай.
В ада като мен не взимат. Твърде луда ли съм? Вече?
Шеметният микроклимат... Не душа, а стих – предречен.
Триста откачалки крия, всяка е със собствен стил,
любовта ми е магия... Стих недраг е и немил,
скита сам сред метеори плаче, смее се и стене,
с Бога е готов да спори... пò е сбъркан и от мене.
Нищичко да не докаже пак ще знае, че е прав,
пò инат излезе даже от овенския ми нрав.
Нимбове крила и песни, лири ангелски? Заблуди!
Рая ви не ща – за лесни. А за влюбени и луди.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Благодаря, слънчево зайче!
