Раждане
Родих се аз,
сред мрак и пустота -
бях роб на суета,
ала сега, не съм.
Родих се аз -
посрещнах утринта,
но в гробна тъмнина живях,
като във сън.
Познах в живота завистта
и злобата познах,
и користта -
ругах с хамалите в нощта,
по пристаните, бедността.
Усетих радост и печал,
и кал видях,
и схлупен ден -
видях и влага,
студ
и прах,
видях и другия
във мен.
Но ослепях, сега
и тук,
и ето тръгвам си,
без звук,
безмълвен като песента,
за мъдростта
на есента...
- Нима отлитам
в тишина?
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
