May 8, 2007, 4:03 PM  

Раждане 

  Poetry
609 0 3

 

Родих се аз,

сред мрак и пустота -

бях роб на суета,

ала сега, не съм.

 

Родих се аз -

посрещнах утринта,

но в гробна тъмнина живях,

като във сън.

 

Познах в живота завистта

и злобата познах,

и користта -

ругах с хамалите в нощта,

по пристаните, бедността.

 

Усетих радост и печал,

и кал видях,

и схлупен ден -

видях и влага,

студ

и прах,

видях и другия

във мен.

 

Но ослепях, сега

и тук,

и ето тръгвам си,

без звук,

безмълвен като песента,

за мъдростта

на есента...


- Нима отлитам

в тишина?

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??