Носът подавам си над чашката
и вдъхвам тънък аромата.
Опитвам глътка, с устни млясна,
а тя отива до петата.
И казвам: „Сипвай ми до горе!”
И да се чукнем, да се хване,
че тя на равното Загоре
е сбрала всичкото имане.
Ракия чудна, за поема!
Затворена в шише зелено.
Аз по достойнство ще я взема
за елексир на извънземно.