rudin (Иван Христов)
865 1445
14.10.2013 г., 21:41 ч.

Ракията 

  Поезия » Друга
485 0 7

Носът подавам си над чашката

и вдъхвам тънък аромата.

Опитвам глътка, с устни млясна,

а тя отива до петата.

 

И казвам: „Сипвай ми до горе!”

И да се чукнем, да се хване,

че тя на равното Загоре

е сбрала всичкото имане.

 

Ракия чудна, за поема!

Затворена в шише зелено.

Аз по достойнство ще я взема

за елексир на извънземно.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??