Jan 2, 2020, 8:16 AM

Ракът

  Poetry
1.1K 0 2

                   Ракът

 

Ти идваш и погубваш много хора,

а те милите има семейства, деца!

Безжалостен си, нямаш умора,

погубваш ги бавно, разбиваш сърца!

 

Ти бавно пълзиш в тялото човешко,

убиваш бавно но сигурно, знам!

Близките им страдат, много е тежко,

погубваш човек и малък и голям!

 

Ще мине време, може би години,

и срещу тебе ще намерят лек!

Ще се излекуват хората добри,

ти ще останеш в миналото,далек!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...