Ти идваш и погубваш много хора,
а те милите има семейства, деца!
Безжалостен си, нямаш умора,
погубваш ги бавно, разбиваш сърца!
Ти бавно пълзиш в тялото човешко,
убиваш бавно но сигурно, знам!
Близките им страдат, много е тежко,
погубваш човек и малък и голям!
Ще мине време, може би години,
и срещу тебе ще намерят лек!
Ще се излекуват хората добри,
ти ще останеш в миналото,далек!
© Валентин Миленов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
