Пътувам с влак към Видин.
Звукът от релсите е монотонен и силен, заради отворените прозорци. Не могат да се затворят. Механизмите на повечето са развалени. Самият аз се оказах Херкулес, като счупих механизма на прозореца в купето, в което се настаних. Как стана ли? Преди да тръгне влакът, реших да отворя прозореца, за да кажа последни думи на Сашко, който в този етап на живота ми, се явява мой личен "душевен изслушвател". Милия той. Жив да го ожалиш. Какво ли не чу, на какво ли не стана свидетел...
Та напънах прозореца да изрева драматичното си заключение за живота си и се чу "хрясСс-прасСс".
Отстрани изскочиха някакви метални жила.
Неудобно се получи, но нали сме нация техническа, открих как да го закеркенеча затворен.
От всякъде се чуваше шум, бръмчене, скърцане, свистене и едно романтично ту-туфФф-ту-туФ. То надделяваше и зададе ритъм и настроение в душата ми. Хиляди мисли нахлуха в главата ми и не ми даваха покой. Повтарям едни и същи грешки, отново и отново. Задавам си едни и същи ...