Oct 4, 2005, 11:49 AM

Рамката на битието

  Poetry
1.3K 0 0
Пречупена в квадрати
светлина изостря
обонянието.
Затворено в клетката
пространството издишва
остатъка от време
през оцеляващата сигма
на живота.
Джунглата наднича
през прозорците
и зелените пътеки
скриват в шепота си
побеляващия страх
на единака.
Във тясната си рамка
се свива битието
цивилизовано в закони.
Пионки сме
в квадратите на клетка,
а огледалото създава
само илюзорното
ни утре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Вълканова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...