В едно очакване останаха мечтите ми.
Разпилени и недочакани сами във дните ми.
От свещи незапалени,
оставили капки във мислите,
белее тъга изсъхнала в края на миглите.
Сега пренаписвам проплакващо думите
и от трепета им - сковавани и неми са устните.
С прегръдка словесна надничат в очите ми.
Неистово търсят останки от нечие обичане.
Копнеят да стоплят със ласка душата ми.
Заключени в храма боли ги от лутане.
Зейнала рана е любовта ти в сърцето ми, ...