Nov 30, 2006, 10:31 PM

Ранена

  Poetry
999 0 3
Дори прашец невидим аз да стана
ще зее в мен дълбока рана
от твойта подлост и лъжа,
от тъй безскрупулната ти душа.
Ща страдам! Вечно в огън ще горя!
Безименна ще бъда за света,
ще се леят сълзи от очите ми,
ще се разрушат дори мечтите ми.
Ще умре и моето сърце
като мечта невинна на дете.
И душата и ръцете ми ще бъдат празни
залъгвани с измамни думи разни.
От тоя грях ще плаче и плътта ми,
стахуваща се пак сама да не остане...

Даже и в прашец да се превърна,
дявол в погледа ти аз ще зърна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...