Nov 30, 2006, 10:31 PM

Ранена

  Poetry
1K 0 3
Дори прашец невидим аз да стана
ще зее в мен дълбока рана
от твойта подлост и лъжа,
от тъй безскрупулната ти душа.
Ща страдам! Вечно в огън ще горя!
Безименна ще бъда за света,
ще се леят сълзи от очите ми,
ще се разрушат дори мечтите ми.
Ще умре и моето сърце
като мечта невинна на дете.
И душата и ръцете ми ще бъдат празни
залъгвани с измамни думи разни.
От тоя грях ще плаче и плътта ми,
стахуваща се пак сама да не остане...

Даже и в прашец да се превърна,
дявол в погледа ти аз ще зърна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...