Изпуснатата чаша се разби със трясък
и няколко стъкла раниха пеперудите,
запуших със ръка събудения крясък,
студът пълзеше ледено във вените.
А въздухът тежеше от смълчани,
думички за страх и безднадежност,
че в тази нощ останаха ли длани,
да лекуват пеперудите със нежност?
На сутринта направих равносметка
парченцата стъкло заметох под килима
Имам време, навярно петилетка
до тогава… просто ще е зима…
© Живка Иванова All rights reserved. ✍️ No AI Used
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
