Рано е
Рано е! Рано е да притихнем унило
като птици ранени зад къщния праг!
Виж, небето красива дъга е извило,
и трепти и ни мами просторът от свила
и зоват ни далечните пътища пак!
Рано е! Рано! Сърцето лудува,
сърцето прелива от смели мечти.
И птичата песен до болка вълнува,
и душата разнежена нощем будува,
и животът край нас като вино кипи.
Рано е още за хладните нощи,
за края на нашия сладък любовен роман!
Жадувам за твоите ласки все още
и ръцете се търсят, и сплитат се нощем,
и не гасне в гърдите предишният плам.
Рано е! Много е рано
да заглъхнат в ушите ни песен и смях,
да посърнат душите като лозе обрано,
да не галя с косите си твоето рамо...
Имаме време за страст и за грях!
Докато гледаме с радост простора,
докато дишаме с пълни гърди
и още вълнуват ни влюбени хора,
млади сме, млади сме, чуваш ли ти!
© Генка Богданова All rights reserved.
